Важна форма в селекционно-развъдната работа се явява развъждането по линии.
Линия се нарича група гълъби, въведена от изявен родоначалник,
отличаващ се с ценни наследствени качества, поддържани и развивани в няколко поколения. Целта на развъждането по линии е да се развият и затвърдят в породата ценните особености на най-добрите гълъби за получаването на поколение с устойчива наследственост. В същото време развъждането по линии позволява да се разчлени породата на отделни неродствени помежду си групи от гълъби и да се създаде система от връзки, изключваща случаен инбридинг.
Различават се генеалогични и селекционно-развъдни линии.
Към генеалогичните линии се отнася цялото потомство на родоначалника независимо от качествата на гълъбите. Селекционно-развъдна линия може да бъде призната само в случай, че преобладаващото количество птици в нея притежават определени качества. Съответно трябва да се реши и въпросът за отнасянето на даден гълъб към една или друга линия.
Нерядко за тази цел се взема предвид произходът на гълъба по права мъжка линия (баща, неговият баща и т. н.). По майчина линия в родословието може да фигурира представител на друга линия. Без непосредствена оценка на гълъба е невъзможно да се реши въпросът за преобладаващото влияние на единия или другия представител. Не трябва също така да се търси ориентировка по степента на генетично сходство, изчислено по формулата на Райт.
Тази формула може да покаже относителната вероятност за проявена наследственост на родоначалника. Реална картина може да даде само конкретна оценка на гълъба.
Затвърждаването на желаните белези става чрез вътрешнолинеен подбор с използване на родствено развъждане от различна степен. Най-често се прилага умерен инбридинг (родствено развъждане) в степен III - III и III - IV.
Най-простият метод за определяне степента на инбридинг при птиците,
приет в качеството на международен стандарт, установява в какъв ред от родословието се срещат общи предци, приемайки за първи ред баща и майка,
за втори ред деди и баби и т. н. 3а резултатите от преценката на дадено родословие се прави запис с римски цифри, първо от майчината страна на родословието, а след това от бащината страна.
Ако гълъби от дадени редове се повтарят и срещат само от едната страна (майчина или бащина), цифрите се разделят със запетая, а ако се срещат и от двете страни, се разделят с тире. Например наличието на общ предтец в трети майчин ред два пъти и в четвърти бащин ред един път се обозначава така: III, III - IV.
В селекцията и развъждането на птиците е прието при отразяването на степента на инбридинг първата римска цифра да указва реда, в който се срещат общи предци от бащината част на родословието и след тире - редът, в който се срещат общи предци от майчината част. Затова показаният по-горе пример на инбридинг ще има следното изражение: IV - III, III.

Различават се следните степени на инбридинг:

1. Тесен инбридинг (кръвосмешение): I - II (майка и син); II - I (дъщеря и баща); II - II (полусестра и полубрат); II - II; II - II (сестра и брат); II - II; I - III (баба и внук); III - I (внучка и дядо).
2. Близък инбридинг: III - III, III - II, II - III, I - IV, IV - I.
3. Умерен инбридинг: IV - IV, IV - III, III - IV, I - V, V - I, IV - V, V - IV.

Дългогодишният опит и статистиката в селекцията и развъждането на различни линии гълъби сочат, че умерен инбридинг на изявен индивид от типа IV - V,
IV - IV и даже III - IV не дава видимо повишение на екстериорното ниво в сравнение със среднопородното.
Забележимо по-добри успехи се получават при аутбридингови
(неродствено развъждане) връзки. При близък инбридинг от типа III - III се забелязва значително повишение на екстериорното ниво.
При тези съчетания е сравнително вероятно да се получат високоекстериорни представители на линията, но за сметка на добрите качества на предците, осъществили този инбридинг. Връзки от типа II - III се явяват основни за предаване на генотипа на определен родоначалник за следващите поколения.
На това ниво на инбридинг са получени редица ценни високоекстериорни птици. Инбридинг от типа II - II, провеждан в експериментални връзки, достатъчно ясно изявява главно нежелателна наследственост,
с някои успешни изключения.
Разчленяването на селекционно-развъдни линии и използването на инбридинг
в различна степен на изявени производители се явява действен метод за усъвършенстване на дадена популация. Но все пак прекалено използване на вътрешнолинеен инбридинг е практически невъзможно. Обезателно се налага използване на удачни кросове между различни линии, на базата на които линията като цяло се обогатява, усъвършенства. Появяват се нови,
изявени със своите качества представители, родоначалници на бъдещи линии.